Игор имаше странни изисквания в работата си – всички служители трябваше да бъдат женени. Дълго време успяваше да заобиколи това негласно правило, но шефът му го извикал при себе си. Започнал да говори за престижа на компанията им, че това било необходимо, иначе Игор можел да започне да търси нова работа.
Трябвало да си намери жена някъде, дори и да е някоя, която ще се съгласи на фалшив брак. Животът не бил лесен, но Игор имал късмет. Прибирал се вкъщи с колата си, когато една жена с дете на ръце едва не се хвърлила под колелата му.
– “Ти от ума ли си излязъл?” – “Ако живееш в средата на нищото, прави каквото си искаш, но пожали детето!” – “Съжалявам, моля те… Ще закъснея за работа, но никой от шофьорите не спря, така че моля те, вземи ни. Моля.”
По пътя жената, Анита, както тя се представила, била от малък град. Нямала съпруг, но имала момченце, Альоша, което спешно трябвало да отиде в столичната болница. – “Случайно да знаете дали някой има стая под наем? Търсих, но цените ви са толкова високи.” – “Ще потърся”, обещал Игор.
Анита отишла в болницата с Альоша, а вечер Игор се обаждал и питал за здравето на бебето. Пет дни по-късно майката и синът били изписани и Игор дошъл да ги вземе. Той веднага започнал с предложението: – “Анита, омъжи се за мен, разбира се, всичко ще бъде фиктивно, бракът ми е нужен заради работата.
Ще бъде добре и за теб, ти и синът ти трябва да имате къде да живеете през това време, а след това ще имаш разрешение за пребиваване в столицата, така че ще можеш да стигаш безплатно до всяка клиника.
Така или иначе няма какво да губиш, не се страхувай. Имам просторен апартамент.” Анита седяла тихо и гледала пътя. Било странно, дори много странно… но от друга страна, това бил просто фиктивен брак при взаимноизгодни условия. Тя се съгласила на това.
Минаха шест месеца, Альоша завършил целия курс на лечение в болницата и нищо друго не задържало Анита в града. Само през тези месеци тя и Игор живеели като истинско семейство. Тя поддържала къщата в ред и готвела вечери.
А той играл с сина ѝ след работа. Альоша се привързал към него толкова, колкото и самата жена. – “Анита, омъжи се за мен”, казал Игор една вечер. – “О, не мога… вече съм омъжена”, отвърнала Анита. И те се разсмяли заедно. За миг Игор забравил, че отдавна били подписали брачното свидетелство. Сега било само въпрос на време да се оженят. Година по-късно им се родила дъщеря.
